Стефан Иванов е поредният лектор от звездния ни състав. Той е магистър по Медийна Информатика от университета в Ахен, Германия със специализация в сферата на HCI и UX Дизайн. След дипломирането си той поема по интересен кариерен път включващ разработката на интерфейси за мобилни приложения, стартира собствена компания, дава началото на първия цялостен курс по UX Дизайн в България и от три години насам работи над визията за продуктите на Инфраджистикс като Старши UX Архитект.

Трансформацията на дизайна и криейтива от традиционен към дигитален в твоите очи? Защо сферата е така перспективна и какви възможности може да отвори пред нас?

Може да се говори за трансформацията по отношение на ефектите от дигитализацията, които отвориха много повече възможности заради новите продукти и услуги, за които се създаде нужда. Също така динамиката на живота е много по-интензивна и за да е един продукт в крак с тенденциите, трябва постоянно да се полагат грижи за неговия дизайн. Често, ако нещата се занемарят за 3-4 години, това става очевидно за всеки и се прибягва до много по-мащабни промени. Това прави дигиталния дизайн много атрактивен, защото от една страна има огромно търсене на качествени, креативни кадри, а от другa, човек може да работи за компании от цял свят като remote worker или freelancer.

Какво накара теб лично да поемеш в тази посока?

Когато започвах да се занимавам с дизайн, имаше наченки на тази трансформация, но все още тя не беше засегнала нуждата от дизайн и криейтив в такъв мащаб. Може би изпреварих тенденцията с няколко готини и тя, заедно с възможностите, които наблюдаваме днес, не бяха това, което ме развълнува. Провокиран бях обаче от нещо друго, а именно човешкия фактор, който, ограничен от своите много по-бавно развиващи се способности, трябва да не изостава от скоростта, с която технологиите се развиват. И съвсем логично дизайнът попада по средата на всичко това, за да може да създаде един мост, който да отведе потребителя там където той трябва да бъде, за да използва този прогрес в своя полза.

Сподели с нас свой вдъхновяващ проект в малко повече детайли, за да разберем на какво бихме могли да сме способни, след като приключим обучението си в цялостната програма?

В момента съм изключително вдъхновен от проекта, над който екипа ни работи - Indigo.Design. Всичко започна от нуждата на някои наши клиенти на UI библиотеки да могат да създават дизайн с идентични елементи. Така направихме първия си UI Kit за Sketch, който беше доста интересен експеримент и създаде предпоставка за действие в различни направления. Затрудненията на клиентите ни да създават свои теми ни накара да построим следваща версия, която беше доста по стилизируема, но тогава открихме друго препятствие. Подобна солидна основа, не беше толкова лесна за персонализация от неопитен дизайнер, а дори за опитен такъв изискваше няколко часа за създаване и настройка на всички компоненти на темата. Решихме да създадем плъгин, който прави абстракция на основните елементи и позволява за 1-2 минути, всичко да бъде постигнато със същия успех.

След това решихме да интегрираме процеса на дизайн с този за тестване с потребители, който имахме по това време в cloud-a, за да лишим потребителите ни от досадни и времеемки стъпки, които често се налага да изпълняват, и започнахме да мислим нататък. В момента имаме основна част от нея реализирана интегрираща и hand-off процеса, като позволяваме на дизайнера да създаде работещо уеб приложение с няколко клика от своя екран, без дори да напуска Sketch. Toва извежда целия процес по изграждане на дигитални продукти на едно различно ниво и го прави много по-интегриран.

Това което се опитвам да очертая с тази история е, че дизайнът може да доведе до фундаментални промени и значителни подобрения в човешкото поведение и често дори да започнем от нещо малко и изолирано, можем да открием във времето една вселена от възможности, където да имаме положителен ефект.

Защо избра да преподаваш, какво те вдъхновява в този процес?

Винаги съм изпитвал нужда да давам и споделям това, което съм имал възможност самият аз да науча. Знам колко трудно ми беше преди да започна своя професионален път, а и в самото му начало, да открия точно кое е това нещо, което да начертае професионалния ми път за 5-10-20 години напред. И след като го открих, искам повече хора да се докоснат до нещо, защото някои от тях ще се запалят като мен. Преди години на една конференция в Индия, организаторите споделиха своята визия, да обучат, развият и подпомагат в кариерния път на 1 милион дизайнери. Това ме кара да си мисля, че по сходен начин и ние, в малка България, с един динамичен и нарастващ IT сектор, можем да имаме подобна цел за 10 хиляди практикуващи дизайнери и още много хора преминали през подобни обучения, за да разширят своя професионален хоризонт.

Защо избра да бъдеш част от лекторския състав в програмата на SoftUni Creative? Каква е перспективата, която виждаш в нея като преподавател?

SoftUni Creative определено е най-мащабната програма от този вид в България и ако имаме подобни смели цели, ни трябва също толкова стабилен и мащабен размах. Екипът на SoftUni се отличава с огромен професионализъм и сплотеност, които позволяват да обучаваме и сертифицираме 500 човека годишно, а не 20 или 50 и това е инструмент, с който можем да помогнем на българското дизайн общество да порасне толкова, колкото е нужно максимално бързо.

Какво ще можем ние, след като завършим обучението си, какви врати биха могли да се отворят пред нас?

Всеки студент, преминал успешно през SoftUni Creative придобива широк спектър от познания и умения, които от една страна дават много стабилна основа, а от друга позволяват да бъде направен правилния избор за по-нататъшно развитие в дизайн сферата с професионалните програми и курсовете за напреднали. Според мен това е програма без аналог, позволяваща човек ударно да стартира своята дизайн кариера само след 12-18 месеца обучение, а наблюдавайки и много от курсистите, често и по време на самата програма.

Ако трябва да отправиш 1 съвет към бъдещите криейтив специалисти, вдъхновен от твоя личен опит, какъв би бил той?

Винаги си задавайте въпроса: „Какво бих направил ако не знаех това, което си мисля, че знам?“ Често собствените ни ограничаващи вярвания или егото, стъпило на фалшива убеденост, че знаем и познаваме нашите потребители, могат да ни поставят в ситуация, в която саботираме собствения си успех и създаваме дизайн, който е обречен. Ако сме в началото на своята кариера това могат да са препъни-камъни и за нашето развитие. Така че нека се постараем (и аз самия имам нужда да си напомням това често) да подхождаме винаги с отворено и освободено от предубеждения и знания съзнание, за да попием информацията в чистия и вид и едва след това да я подлагаме на анализ и критика.

---

Не се колебайте и кандидатствайте за цялостната програма на SoftUni Creative сега!