Представяме ви Глория Русенова, която е част от успешните студенти на SoftUni Creative. Тя завършва Европеистика, но решава да се преквалифицира като UX/UI дизайнер, за да преследва мечтата си да работи в сфера, която ѝ носи истинско удовлетворение. Днес ви запознаваме по-отблизо с нейната вдъхновяваща история, която можете да прочетете в следващите редове:

Здравей! Разкажи ни малко повече за себе си :)

Здравейте, казвам се Глория и ми е щастливо да споделя, че вече почти 3 години се занимавам с UX/UI Design. Завърших Европеистика, но междувременно с това реших да намеря нова посока в развитието си и затова завърших програмата на SoftUni Creative.

Как започна историята ти със СофтУни?

Бях в период, в който имах нужда да намеря онова начинание, което ще удовлетвори нуждата ми да създавам нещо, което би носило смисъл за някого. Освен това, търсех и възможност да изразявам себе си, чрез нещата, които правя. Нещото, което от малка и досега ми носи удоволствие, е рисуването, и в последствие от това се разрасна и интересът ми към 3D, UX/UI и още сфери на дизайна. След известно търсене на подходящи курсове, в пост в социалните мрежи видях на едно място събрани повечето от дизайн посоките, в които виждах реално развитие за в бъдеще. За SoftUni вече имах положителни отзиви от съквартирантката ми, която завърши програма по маркетинг там, така че това улесни избора ми.

Какви са впечатленията ти от обученията на SoftUni Creative?

Когато избирам обучение, има 2 неща, които са важни за мен. Първото е да знам, че уча от хора, които освен да ми покажат практическата част от нещата, могат и да ми дадат съвети за реални ситуации в етапа на работа, както и да ми покажат подходи на базата на техния опит. Второто нещо е гъвкавостта, защото по това време имах 3 основни цели - да завърша четвърти курс Европеистика, да успявам да ходя на работа и да завърша SoftUni Creative програмата. Вечерите, съботите и неделите бяха моето време за лекциите и проектите.

Какво се промени за теб, след като започна курсовете/програмата, помогнаха ли по някакъв начин в кариерното ти развитие?

Малко след като започнах програмата, започнах и стаж, на който имах възможност да се занимавам с UI Design и Service Design. Смятам, че курсът беше един от основните фактори, които ми помогнаха в намирането на работа и освен това и в изграждането на една по-голяма представа за свързаността между различните сфери на дизайна. Беше страхотна възможност да уча и да работя едновременно това, което харесвам.

Беше ли ти обърнато достатъчно внимание, отговорено ли бе на всичките ти въпроси?

На онзи етап може би не съм се чувствала достатъчно уверена да задавам много въпроси, а по-скоро съм имала нужда да слушам. Това, коеото ми беше важно, беше да получавам обратна връзка, след като съм си предала проекта, защото, когато я четях, се дразнех на себе защо не съм се сетила да направя даденото нещо по-добре. И когато идваше времето за следващия проект, бях по-критична към себе си и съответно имах по-големи стремежи, които ми помагаха да се справям по-добре.

Защо избра сферата на дизайна за своето развитие?

Беше лятото след трети курс, когато бях толкова погълната в мисли с какво искам да се занимавам, че да омсиля ежедневието си и да успявам да се справям сама финансово, затова реших да си резюмирам какво досега ме е карало да се чувствам щастлива. И се получи се следната картинка - до 7 клас бях супер щастлива, когато основният фокус беше изобразително изкуство, а когато бях в университета, една от любимите ми лекции беше тази за история на европейското изкуство. Когато участвах в различни проекти, винаги ми харесваха моментите, в които трябваше да измислим нещо, което да подобри сегашното и да доприняся за някого. След това ми проблесна и спомен от 4 клас, когато спечелих малко пари от картина, половината бяха предназначени за благотворителсност, а с другите си купих нови пастели. С две думи, исках да използвам креативноста си, за да правя нещата по-добри, а дизайнът беше най-подходящият инструмент.

Какъв е твоят съвет към бъдещите дизайнери? Нещо, което на теб самата би ти било полезно, ако знаеше в началото на кариерата си.

Това, което може би ми липсваше в известна степен, беше търпението. Тъй като сякаш сме свикнали всичко да става супер бързо, а ако имах повече търпение, може би щях да успея да навляза още повече в процеса и да получа отговори на неща, за които съм се чудела. Също така, бих добавила и осъзнаване на сроковете, с които разполагах, защото доста често се е случвало да предам проекта си, когато навън вече започва да става светло, а това пречи и на продуктивността. Така че бих казала търпение и приоритизиране.
---